За книгата: 2016 / "...Ето знакът, зад който трябва да напуснете магистралата...Завой, още един, под колелата не беше асфалт, а мръсотия и Семьон разбрах, че съм отишъл на грешното място. Той тихо проклинаше себе си, че от вълнение забрави за навигатора и сгреши на изхода, но винаги през деня, а пътят не минаваше през гората , тясна, с локви и дребни израстъци в коловозите, които казаха, че хората рядко пътуват тук. Все още не видях къде да се обърна и не исках да давам назад, затова се претърколих напред, забавяйки се. Дърветата се пръснаха настрани и се отвори поле, осеяно с някакви хълмове. . Фаровете паднаха върху един от тях и Семьон разбра, че това е стара, полусрутена къща с изгнил покрив, през който стърчи комин. Изглеждаше като същото изоставено село, за което беше чул от съседите си — Това е номерът — промърмори Семьон, спирайки колата…»